Височинна болест: безопасна аклиматизация и кога да слезете

Кратък отговор

Височинната болест възниква, когато набирате височина по-бързо, отколкото организмът ви може да се аклиматизира към по-ниското налягане на кислорода. Острата планинска болест (AMS) обикновено причинява главоболие заедно с гадене, замайване или необичайна умора след изкачване. Ако се появят симптоми, спрете да се изкачвате. Слезте и потърсете спешна помощ при обърканост, загуба на координация, задух в покой, бърз спад на работоспособността или влошаваща се кашлица. Това може да са признаци на височинен мозъчен оток (HACE) или височинен белодробен оток (HAPE).

Най-надеждната профилактика е предпазлив маршрут, основан на надморската височина на нощувката, а не на физическата форма или силата на волята. Над 3000 м (9800 ft) Wilderness Medical Society препоръчва дневното увеличение на височината за нощувка да не надхвърля около 500 м (1650 ft) и да се добавя почивен ден на всеки три до четири дни. Лекарствата могат да намалят риска при определени пътуващи, но не правят агресивното изкачване безопасно и трябва да се планират с лекар.

Основни факти

По-ниското налягане на кислорода предизвиква височинна болест, когато изкачването изпреварва аклиматизацията.
Надморската височина на нощувката определя риска по-пряко от най-високата точка, достигната при еднодневен преход.
Острата планинска болест изисква сдържаност: не премествайте нощувката по-високо, докато симптомите продължават.
Атаксията или промененото мислене са признак за HACE, животозастрашаващо спешно състояние, което изисква слизане и медицинска помощ.
Задухът в покой или непропорционалният спрямо усилието задух са признак за HAPE, друго спешно състояние, при което кислородът и слизането са приоритет.

Какво представлява височинната болест?

На голяма надморска височина въздухът продължава да съдържа около 21% кислород, но атмосферното налягане намалява с изкачването. Затова с всяко вдишване до белите дробове достигат по-малко кислородни молекули. На около 3050 м (10 000 ft) налягането на вдишвания кислород е приблизително 69% от стойността на морското равнище, а артериалната кислородна сатурация често спада дори при здрави пътуващи (CDC Yellow Book, 2026).

В рамките на минути организмът реагира с ускорено дишане и повишен пулс. През следващите три до пет дни вентилацията се увеличава още, оксигенацията се подобрява, балансът на течностите се променя и мозъчният кръвоток се приспособява. Производството на червени кръвни клетки има значение при по-продължително излагане, но не е основната причина човек да се чувства по-добре през първите дни.

Височинната болест се превръща в практически риск за неаклиматизирани хора около 2500 м (8200 ft), макар че податливите пътуващи могат да я развият и по-ниско. Няма една безопасна височина за всички. Рискът зависи от това колко високо спите, колко бързо сте пристигнали, предишния ви опит на височина, индивидуалната податливост, натоварването и дали маршрутът позволява възстановяване.

Това е различно от простото усещане, че сте по-бавни при изкачване. Максималната работоспособност намалява на височина дори след успешна аклиматизация. Трениран бегач може да усеща по-голямо усилие при познато темпо, без да е болен. Човек с AMS се чувства зле и има симптоми, които засягат способността му да функционира. Разликата е важна, защото опитът човек да „стисне зъби“ и да продължи може да позволи на болестта да се развие.

Трите остри височинни заболявания

Височинната болест не е едно еднородно състояние. Трите основни синдрома имат общ отключващ фактор — хипоксията — но изискват различна степен на спешност.

Синдром	Типична картина	Решение на терен
Остра планинска болест (AMS)	Главоболие с гадене, замайване или умора след скорошно изкачване	Спрете изкачването; наблюдавайте внимателно; слезте, ако състоянието се влошава или не се подобрява
Височинен мозъчен оток (HACE)	Загуба на координация, обърканост, променено поведение, тежка отпадналост или понижено съзнание	Спешно медицинско състояние: слезте, повикайте спасители, дайте кислород, ако е наличен
Височинен белодробен оток (HAPE)	Непропорционален задух, бърз спад на работоспособността, кашлица, тежест в гърдите, след което задух в покой	Спешно медицинско състояние: кислород и слизане; не оставяйте човека сам

Остра планинска болест: предупредителният етап

Консенсусът Lake Louise от 2018 г. определя AMS за изследователски цели като главоболие плюс поне един допълнителен симптом — стомашно-чревно неразположение, умора или слабост, или замайване — след набиране на височина. Нарушеният сън е премахнат от оценката, защото самата хипоксия може да наруши съня, без да означава AMS (Roach и сътр., 2018).

На терен способността за функциониране е по-полезна от преследването на конкретен резултат. Човек, който се чувства болен или трябва да намали обичайната си активност от няколко часа до три дни след изкачване над около 2500 м (8200 ft), вероятно има AMS, ако друга причина не е по-вероятна. Леките симптоми могат да останат стабилни и да отзвучат с времето на същата височина. Опасният избор е продължаването нагоре при наличие на симптоми.

HACE: височинна болест, която засяга мозъка

HACE е енцефалопатия. Атаксията — нестабилна, лошо координирана походка — често е най-ранният обективен признак. След нея могат да се появят обърканост, необичайна раздразнителност, апатия, сънливост, халюцинации или неспособност за самообслужване. Прост тест с ходене по права линия, при който петата докосва пръстите на другия крак, може да покаже загуба на координация, но не е причина за забавяне на евакуацията.

Човек със съмнение за HACE може да не осъзнава състоянието си и да настоява, че е добре. Приемайте промененото поведение на височина като проблем за безопасността на групата, а не като тема за спор. Насоките на Wilderness Medical Society от 2024 г. препоръчват слизане при съмнение за HACE в отдалечени райони, както и кислород и дексаметазон, когато са налични в рамките на подходящ медицински план.

HAPE: височинна болест, която засяга белите дробове

HAPE често започва със задух при усилие, който е много по-тежък от очакваното за съответната височина или в сравнение със спътниците. Внезапно забавяне на темпото, необичайна слабост, суха кашлица или бълбукащо усещане в гърдите могат да предшестват задуха в покой. Посинели устни или кожа и розови, пенести храчки са късни признаци; да ги чакате е опасно.

HAPE може да се появи със или без очевиден AMS. Пулсовият оксиметър може да покаже хипоксемия, непропорционална на височината, но действията трябва да се ръководят от симптомите и функционалното състояние. Насоките на WMS определят слизането като най-доброто лечение, а допълнителният кислород е основен, когато е достъпен. Малките кислородни флакони за развлекателни цели съдържат твърде малко кислород за продължително лечение и не бива да забавят евакуацията.

Как аклиматизацията намалява риска

Аклиматизацията изисква излагане и време. Непосредствената цел не е да се произведат допълнителни червени кръвни клетки за една нощ. Целта е вентилацията, киселинно-алкалният баланс, доставянето на кислород, сънят и поносимостта към натоварване да се приспособят, преди да се добави ново хипоксично натоварване.

Височината за нощувка е важна, защото хипоксемията обикновено е най-силна по време на сън. Изкачването по-високо през деня и връщането към по-ниско място за сън създава по-малко продължително натоварване от преместването на лагера до най-високата точка за деня. Това е полезната физиология зад принципа „изкачи се високо, спи ниско“, макар че той не оправдава крайно голямо дневно набиране на височина и не замества предпазливия план.

Когато нощувката е в палатка, ръководството за по-безопасно планинско палатковане помага да съобразите мястото и системата за сън с условията, без това да променя предпазливия график за аклиматизация.

Поетапното изкачване може да помогне. В рандомизирано проучване два дни на умерена височина преди бързо излагане на 4300 м (14 100 ft) намаляват AMS в сравнение с директното изкачване, въпреки че защитата варира според височината на междинния престой (Beidleman и сътр., 2019). Резултатът подкрепя междинните нощувки, но не създава една универсална формула за поетапно изкачване.

Практичен план за височината на нощувките

Използвайте маршрута като основен инструмент за профилактика:

Избягвайте голям скок през първата нощ, когато е възможно. CDC посочва, че две или три нощувки на около 2450–2750 м (8000–9000 ft), преди да продължите по-високо, осигуряват значителна защита.
Над 3000 м (9800 ft) ограничете дневното увеличение на височината за нощувка. Поддържайте го около 500 м (1650 ft) или по-малко на ден.
Добавяйте почивен ден на всеки три до четири дни. Добавете такъв и преди или след неизбежно голямо увеличение на височината за нощувка.
Не се изкачвайте със симптоми. При лека, стабилна AMS останете на същата височина за нощувка и наблюдавайте внимателно състоянието.
Слезте, ако състоянието на човека се влошава. Тежка AMS, който и да е признак на HACE или съмнение за HAPE изискват по-ниска височина и спешна помощ.

Това са горни граници, а не цели. Човек, който преди е имал тежка AMS, HACE или HAPE, може да се нуждае от по-бавен план и съвет от специалист. Теренът, времето, скоростта на групата, достъпът до спасителна помощ и най-ниският безопасен маршрут за слизане трябва да бъдат включени в плана преди отпътуване.

Ако пътуването ви включва състезание по стръмен терен или продължително изкачване, ръководството за тренировки за вертикално бягане може да помогне за мускулната подготовка и разпределянето на темпото. То не може да ви аклиматизира към височина за нощувка, която не сте изпитвали.

Спортистите в зимните дисциплини са подложени на същата физиология: нашето ръководство за дисциплините в алпийските ски обяснява как скоростта, техническите изисквания, умората и условията на височина се различават от слалома до спускането.

Кой е най-застрашен от височинна болест?

Най-силните практически рискови фактори са:

бързо увеличаване на височината за нощувка;
голяма височина на първата нощувка;
предишни AMS, HACE или HAPE при сходен профил на изкачване;
ограничено време за аклиматизация;
интензивно натоварване скоро след пристигане;
маршрут, който затруднява слизането.

Физическата форма не предотвратява височинната болест. Аеробният капацитет може да улесни активността, но високият VO2 max не премахва хипоксичното излагане. Добрата форма може дори да насърчи агресивно темпо, което прикрива ранната умора, докато симптомите станат трудни за пренебрегване.

Ако планирате тренировъчен лагер, ръководството за височинни тренировки за бегачи обяснява как да дозирате излагането, да следите статуса на желязото и да коригирате темпото и връщането към по-ниска височина, без да бъркате тренировъчната адаптация с профилактика на височинната болест.

Предишно безпроблемно пътуване е успокояващо само ако височината и скоростта на изкачване са били сходни. По-бърз маршрут или по-висока нощувка променят риска. И обратно, предишната AMS не гарантира заболяване при всяко бъдещо пътуване, ако следващото изкачване е по-бавно.

Потърсете медицински съвет преди пътуване, когато рискът не е обичаен

Говорете с лекар с опит във височинната или туристическата медицина преди бързо изкачване, маршрут в отдалечен район или пътуване при бременност, значимо сърдечно, белодробно, неврологично или свързано със съня заболяване, както и заболяване на кръвта. CDC изброява тежката белодробна хипертония, нестабилната стенокардия, декомпенсираната сърдечна недостатъчност, тежкото и лошо контролирано белодробно заболяване и скорошния инфаркт или инсулт сред ситуациите, при които пътуването на голяма височина може да е противопоказано.

Нарушенията на дишането по време на сън изискват планиране, защото нивата на кислород често спадат още повече през нощта. Нашето ръководство за сънна апнея обяснява защо нощната хипоксемия е важна, но решенията за CPAP, кислород или ацетазоламид на височина трябва да бъдат взети с лекар, който познава състоянието и маршрута ви.

Лекарства: полезен инструмент, а не разрешение за бързане

Решенията за лекарства са индивидуални медицински решения. Бъбречно заболяване, бременност, алергии, лекарствени взаимодействия, преживян HAPE и профилът на изкачване могат да променят подходящото поведение. Не вземайте назаем лекарства, не започвайте предписано лекарство в спешна ситуация без план и не използвайте тази статия като инструкция за дозиране.

Ацетазоламид

Ацетазоламидът ускорява дихателната аклиматизация и намалява честотата и тежестта на AMS. WMS препоръчва да се обмисли при пътуващи с умерен или висок риск, докато постепенното изкачване остава първи приоритет. Проучванията подкрепят профилактиката с ниска доза, а изпитване фаза III от 2025 г. установява, че ацетазоламидът с удължено освобождаване също е ефективен за профилактика (Lipman и сътр., 2025).

Честите ефекти включват изтръпване, по-често уриниране и променен вкус на газираните напитки. Предишна анафилаксия към сулфонамид или синдром на Stevens–Johnson е противопоказание според насоките на WMS. Лекар трябва да прецени дали е подходящ контролиран пробен прием преди пътуване в отдалечен район.

Дексаметазон и лекарства, специфични за HAPE

Дексаметазонът може да предотврати или бързо да подобри симптомите на AMS/HACE, но не създава аклиматизация. Симптомите могат да се върнат при спирането му на височина. Обикновено се запазва за конкретни планове при висок риск или спешни ситуации и се използва заедно със слизане при тежко заболяване.

Нифедипин се обмисля главно при хора с известна предразположеност към HAPE. Други белодробни вазодилататори имат ограничена роля. Никое от тези лекарства не бива да се приема като рутинно лекарство за туризъм и при съмнение за HAPE нито едно лекарство не заменя кислорода, слизането или евакуацията.

Ибупрофенът показва профилактична полза, но в скорошно рандомизирано сравнение е по-малко ефективен от ацетазоламида (Lipman и сътр., 2024). Той има и рискове за стомашно-чревната система, бъбреците, кървенето и сърдечно-съдовата система. „Предлага се без рецепта“ не означава „подходящ за всеки пътуващ“.

Хидратация, сън, пулсова оксиметрия и често срещани заблуди

Хидратирайте се нормално — не се насилвайте да пиете вода

Сухият въздух, учестеното дишане и физическата активност могат да увеличат нуждата от течности. Обезводняването също може да наподоби главоболие и умора. Но никога не е доказано, че принудителното прекомерно пиене предотвратява височинна болест, а то може да причини опасна хипонатриемия. Пийте според нормалните нужди, наблюдавайте урината и жаждата в контекста им и при продължително натоварване комбинирайте течностите с достатъчно храна и електролити.

Ръководството за хидратация и здравословно стареене обяснява защо както недостатъчният, така и прекомерният прием на течности могат да изкривят симптомите и биомаркерите. Водата не може да компенсира опасна скорост на изкачване.

Сам по себе си лошият сън не е AMS

Периодичното дишане и честите събуждания стават обичайни над около 2700 м (9000 ft). Сънят често се подобрява с аклиматизацията. Тъй като нарушението на съня не е специфично за AMS, то е премахнато от оценката Lake Louise. По-важно е главоболието, съчетано с неразположение и влошаване на функционалното състояние.

Избягвайте алкохол, опиоиди или други вещества, потискащи дишането, като средство за сън на височина. Обсъдете приспивателните и вече приеманите успокоителни с лекар преди пътуване.

Пулсовият оксиметър дава контекст, а не разрешение за продължаване

Кислородната сатурация естествено намалява с височината, а нормалните граници се променят според надморската височина и времето от пристигането. Студените пръсти, движението, продуктите за нокти, лошото кръвообращение, ограниченията на устройството и пигментацията на кожата могат да повлияят на показанията. Нашето ръководство за кислорода в кръвта обяснява тези капани при измерването.

Използвайте едно и също устройство на топла, неподвижна ръка и следете тенденциите, но не позволявайте една „добра“ стойност да надделее над объркаността, атаксията, задуха в покой или бързия спад на работоспособността. По същия начин ниска стойност без симптоми изисква внимателно повторно измерване и клиничен контекст, а не паника. На голяма височина функционалното състояние и предупредителните симптоми остават основата на решенията.

Използвайте SuperAge като дневник за подготовка, а не за диагноза

SuperAge може да ви помогне да прегледате здравния контекст около пътуването: скорошния сън, пулса в покой, HRV, тенденциите в дишането, натоварването от активността и възстановяването. Така може да разберете дали сте пристигнали след лош сън, заболяване или натрупана умора — фактори, които могат да намалят резерва ви, макар да не диагностицират AMS.

Създайте прост дневник на пътуването с височината на нощувките, симптомите, възприеманото усилие, решенията за маршрута, хидратацията и всички одобрени от лекар лекарства. Сравнявайте тенденциите само на една и съща височина и при сходни условия. Носимо устройство не може да изключи AMS, HACE или HAPE, а алгоритъм никога не бива да казва на човек със симптоми да продължи нагоре.

Изтеглете SuperAge, за да съхранявате тенденциите във възстановяването и здравето в един частен изглед, като оставите решенията за височината на симптомите, маршрута, групата и медицинските насоки.

Стълба за решения на височина

Използвайте най-безопасния съответстващ ред. Не уравновесявайте сериозен признак с няколко успокоителни.

Какво наблюдавате	Какво да направите сега
Няма симптоми, нормално функциониране	Продължете само в рамките на планираната височина за нощувка
Леко главоболие или гадене след изкачване, нормална координация и дишане в покой	Спрете изкачването, починете на същата височина и често преоценявайте състоянието
Симптомите се влошават или не се подобряват на същата височина	Слезте и потърсете медицински съвет
Силно главоболие, повтарящо се повръщане, изразена слабост	Спрете изкачването и слезте с помощ; оценете за тежка AMS/HACE
Нестабилно ходене с допиране на петата до пръстите на другия крак, обърканост, необичайно поведение, сънливост	Третирайте като HACE: спешно слизане, спасителна помощ и кислород, ако е наличен
Бърз спад на работоспособността, непропорционален задух, кашлица, тежест в гърдите	Подозирайте HAPE: спрете усилието, дайте кислород, слезте и повикайте спешна спасителна помощ
Задух в покой, посиняване, пенести храчки, невъзможност за ходене	Критично спешно състояние: евакуация с помощ; никога не оставяйте човека сам

Когато е показано слизане, WMS отбелязва, че симптомите често се подобряват след загуба на 300–1000 м (1000–3300 ft) височина, но необходимото намаление варира. Слизайте, докато състоянието на човека се подобри и той достигне подходяща медицинска помощ. Човек с HACE не трябва да слиза сам, а човек с HAPE не бива да носи товар.

Преносимите хипербарни камери и допълнителният кислород могат да спасят живот, когато слизането се забави, но са временни мостове — не причина да останете високо. Водачите на групи трябва да знаят кой може да нареди евакуация, как да се свържат със спасителите, кой маршрут води безопасно надолу и какво време може да затвори този маршрут.

Ако водите куче, помнете, че ограниченията за изкачване при хората не потвърждават готовността на кучето за височина; оценете отделно физическата му форма, нуждите от вода, риска от прегряване, лапите и плана за евакуация чрез наръчника за преходи с куче.

Контролен списък преди пътуване на височина

Преди резервация:

запишете височината на всяка нощувка, не само на върховете;
изчислете дневното увеличение на височината за нощувка;
определете почивните дни и по-ниските алтернативи;
проверете дали маршрутът позволява слизане при лошо време;
съобщете на лекар за предишна тежка височинна болест и съответните заболявания;
договорете правила за спиране и евакуация на групата.

Преди изкачване:

започнете без остро заболяване, когато е възможно;
избягвайте максимално натоварване веднага след пристигане;
носете достатъчно храна, обичайни средства за хидратация, топлоизолация, комуникация и навигация;
знайте кои лекарства са предписани, на кого и защо;
упражнете използването на кислород или хипербарна камера, ако екипът ви носи такива;
планирайте проверка на симптомите на закуска, по време на движение и преди всяка по-висока нощувка.

По време на пътуването свързвайте всяка стойност с въпрос: Може ли човекът да върви стабилно, да мисли ясно, да се храни и пие, да диша спокойно в покой и да се представя подобно на спътниците си? Влошаващият се отговор е по-важен от планирания час за достигане на върха.

Често задавани въпроси

От каква височина започва височинната болест?

Рискът става значим за неаклиматизирани пътуващи около 2500 м (8200 ft), но податливите хора могат да развият AMS или HAPE около 2000 м (6600 ft). Оценявайте заедно симптомите, височината на нощувката, скоростта на изкачване и предишната история, вместо да приемате една височина като гаранция.

Колко време отнема височинната аклиматизация?

Най-важните остри промени настъпват за около три до пет дни, а други адаптации продължават седмици. Всяка по-висока нощувка създава ново излагане, затова доброто самочувствие след няколко дни на една височина не ви защитава напълно след голямо преместване нагоре.

Мога ли да се изкача по-високо през деня и да спя по-ниско?

Често да. Дневното излагане с връщане към по-ниска височина за нощувка може да подпомогне аклиматизацията и е по-малко натоварващо от съня в най-високата точка за деня. Поддържайте разумен дневен план, избягвайте изтощително усилие и никога не се изкачвайте по-високо, за да „принудите аклиматизацията“, когато вече има симптоми.

Предотвратява ли много добрата физическа форма височинната болест?

Не. Физическата форма подобрява способността за движение, но не премахва податливостта към AMS, HACE или HAPE. Тренираните пътуващи също се нуждаят от предпазливо изкачване и могат да бъдат изложени на риск, ако скоростта им насърчава по-голямо набиране на височина.

Винаги ли главоболието означава височинна болест?

Не. Обезводняване, мигрена, вирусно заболяване, въглероден оксид, изтощение, хипогликемия, хипонатриемия и други проблеми могат да изглеждат подобно. Главоболие с допълнителни симптоми след изкачване поражда съмнение за AMS. На височина поставете безопасността на първо място, като едновременно обмисляте и други диагнози.

Изключва ли нормалното показание на пулсовия оксиметър AMS?

Не. AMS е клиничен синдром, а кислородната сатурация може да е в очаквания диапазон за тази височина. Пулсовата оксиметрия е по-полезна за проследяване на тенденции и откриване на хипоксемия, непропорционална на височината, особено при съмнение за HAPE.

Кога мога отново да се изкачвам след лека AMS?

Едва след като симптомите са отшумели напълно. Според насоките на WMS продължаващите симптоми са противопоказание за по-нататъшно или повторно изкачване. Продължете предпазливо и преразгледайте маршрута, защото първоначалният профил на изкачване може да е надхвърлил скоростта ви на аклиматизация.

Кои симптоми означават, че трябва да сляза веднага?

Загуба на координация, обърканост, променено поведение, сънливост, задух в покой, бърз спад на работоспособността, влошаваща се кашлица, посинели устни или кожа и пенести храчки са спешни признаци. Спрете усилието, организирайте слизане и спасителна помощ и използвайте кислород, ако е наличен. Не позволявайте на човека да тръгне сам.

Най-важни изводи

Височинната болест отразява недостатъчна аклиматизация към по-ниското налягане на кислорода, а не слабост или липса на мотивация.
Планирайте според височината на нощувката. Над 3000 м (9800 ft) поддържайте дневното увеличение около 500 м (1650 ft) или по-малко и добавяйте редовни почивни дни.
Никога не се изкачвайте, докато симптомите на AMS продължават.
Атаксията или объркаността предполагат HACE; задухът в покой или бързият спад на работоспособността предполагат HAPE.
Слизането е решаващото лечение за тежка AMS, HACE и HAPE. Кислородът подпомага грижите, но не трябва да забавя евакуацията.
Ацетазоламидът може да намали риска при избрани пътуващи, но лекарството изисква индивидуален план и никога не оправдава прибързан маршрут.
Физическата форма, принудителната хидратация, добавките и едно показание от носимо устройство не могат да гарантират безопасност.

Източници

Luks AM, Beidleman BA, Freer L, et al. Wilderness Medical Society Clinical Practice Guidelines for the Prevention, Diagnosis, and Treatment of Acute Altitude Illness: 2024 Update. Wilderness & Environmental Medicine. 2024;35(1S):2S–19S.
Hackett PH, Shlim DR. High-Altitude Travel and Altitude Illness. CDC Yellow Book 2026. Актуализирано през 2025 г.
UIAA Medical Commission. Emergency Field Management of Acute Mountain Sickness, HAPE and HACE. Consensus Statement No. 2. Актуализирано през 2024 г.
Roach RC, Hackett PH, Oelz O, et al. The 2018 Lake Louise Acute Mountain Sickness Score. High Altitude Medicine & Biology. 2018;19(1):4–6.
Luks AM, Hackett PH. Medical Conditions and High-Altitude Travel. New England Journal of Medicine. 2022;386:364–373.
Beidleman BA, Fulco CS, Staab JE, et al. Acute Mountain Sickness Is Reduced Following 2 Days of Staging During Subsequent Ascent to 4300 m. Medicine & Science in Sports & Exercise. 2019;51(2):329–338.
Lipman GS, Kanaan NC, Phillips C, et al. Efficacy and Safety of Extended-Release Acetazolamide Capsules for the Prevention of Acute Mountain Sickness. Рандомизирано изпитване фаза III. 2025.
Lipman GS, Phillips C, Saenz JS, et al. Ibuprofen Compared to Acetazolamide for the Prevention of Acute Mountain Sickness. Рандомизирано плацебо-контролирано изпитване. 2024.